Каква може да е вредата от белия хляб и маята, която се съдържа в него?

Ако в предишната статия Пшеницата и белият хляб – каква може да бъде вредата от тях? акцентирахме по-скоро на темата за пшеницата и последствията от нея върху човешкия организъм, то в тази ще поговорим малко по-обстойно за вредата от маята и добавките, които се съдържат в хляба.

мая за хляб

Едва ли много хора изчитат съдържанието на продуктите, които купуват. Но там има важна информация относно веществата и елементите, които постъпват в тялото ви. И които в една или друга степен указват влияние върху него, по-често – отрицателно.

Много производители прикриват част от съдържащите се вредни съставки под едно общо наименование, но дори и така бихте могли да добиете представа от какво е изработен продуктът, който консумирате.

Маята

В миналото, когато нашите предци са месели хляб у дома, те не са използвали мая, за да втаса, а квас. Toй се е приготвял от ръжено брашно, от пшеница, от овес, от ечемик. Има много голяма разлика между двете. Маята започва да се използва едва през Втората световна война, за да успее да изхрани германската армия. Тъй като технологията на приготвянето на кваса е сложна и отнема около едно денонощие, маята се явява чудесна негова алтернатива. Тя многократно ускорява процеса на втасване. Но съставът на кваса е по-различен от този на маята. Там участва млечно-кисела бактерия. От своя страна, маята съдържа дрожди на гъбата Saccharomyces cerevisiae. При ферментация се отделят екзотоксини. Много от тях са вредни, защото са токсични. Задача на маята е да хидролизира захарите до въглероден диоксид и алкохол (етанол). Именно това кара тестото да бухва.

Мнението на повечето специалисти е, че дрождите увеличават пропускливостта на клетките към вируси и микроорганизми. Така те могат да нанесат трайна вреда на някои органи в тялото – стомах, задстомашна жлеза, черен дроб, черва и жлъчка. Освен това е доказано, че нарушават алкално-киселинния баланс на организма. Както вече е известно, киселинната среда има негативен ефект върху функционирането на цялата ни система и е предпоставка за развитие на болести, които не могат да оцелеят в алкална среда.

Консерванти, емулгатори и други вредни добавки

Освен маята, разбира се, в промишленото хлебопроизводство се добавят и ензими, емулгатори, подобрители, Е-та, оцветители, стимулатори и какво ли още не.

За да се подобрят показателите на белия хляб, като цвят, вкус, мирис, трайност, някой производители изполазват ензими – амилази, протеази, глюкозооксидази, липази, фосфолипази и т.н. Всеки от тях има специфична роля в производството на хляба. Когато се добавят различни класове ензими, ефектът им върху крайния продукт е много по-силно изразен.

Но не се използват само ензими. Прибягва се до употребата на консерванти, които имат за цел да удължат срока на годност, като възпрепятстват развитието на микроорганизми. Добавят се допълнителни набухватели, освен маята. Използват се антиоксиданти, които пречат на хляба да се окислява и въздействат стягащо върху тестото.

Използват се и емулгатори, които имат свойството да свързват еднородни съставки, но и да предпазят хляба от изсушаване, като задържат влагата в него. Това обаче не носи позитиви. Напротив! При белия хляб появата на мухъл е съпроводена с развитието на бактерии и токсични вещества именно заради вредните добавки, които се съдържат в него. Истинският хляб например не може да запази влагата си, затова започва да се изсушава и втвърдява. Затова и при него по-трудно се появява мухъл.

Всички тези добавки обаче не се използват само в хляба, а и в останалите пакетирани храни. Според учените човек изяжда на година средно по 10 кг. консерванти, набухватели, подсладители и оцветители.

Замислете се дали бихте причинили подобно нещо на собствения си организъм, ако сами замесите питка в къщи. Ще предпочетете ли съвършения външен вид пред качеството и здравословните ползи? Едва ли бихте го направили.

Добрата новина е, че по отношение на хляба има алтернативни решения. Напоследък все по-популярни стават пекарните, в които се замесва истински хляб, без изкуствени добавки, а за направата му се използва квас. В него се влагат чисти материали, различни типове брашна, без допълнителни набухватели. Именно затова този хляб е не така съвършен и много по-твърд, но затова е и много по-засищащ.

А при достатъчно голям ентусиазъм от ваша страна – дори можете да се опитате сами да си заместите такъв. Освен това бихте могли да се поинтересувате как да си направите домашен хляб без квас и без мая. В интернет пространството има разнообразни рецепти и достатъчно информация, която може да ви бъде от полза.