Пшеницата и белият хляб – каква може да бъде вредата от тях?

Едва ли има човек, който не обича вкуса на топлия бял хляб. Но колко често се замисляме за вредата от пшеницата? В свят, в който храната отдавна е изгубила истинското си предназначение – да поддържа организма здрав, е нужно да намираме ползата във всеки един продукт.

бял хляб

Повечето от нас свързват детството си с току-що изпечената бабина питка или с курабийките, кифличките и мекиците за закуска. Тъй като сме израснали с всички тези вкусотии, не приемаме хляба като враг, а като нещо необходимо, което носи и наслада на сетивата. През последните години обаче редица изследвания опровергават представите, които са ни съпътствали през целия ни живот.

Вредата от пшеницата

Напоследък все по-често се дискутира въпросът за нарастващата глутенова непоносимост. Но защо едва през последните години многократно се увеличават случаите на този проблем? Отговорът се крие в средата на миналото столетие, когато хората започват да култивират пшеницата, с цел да я направят по-устойчива и да повишат добива й. За да постигнат това, те кръстосват един вид с друг. Така се получава трети. Днес вече са известни около 25 000 вида. Но при всяко кръстосване се получава изменение в структурата на глутена, което води до появата на нови видове пшенични протеини. Тъй като те не са резултат от естествената еволюция, а са изкуствено създадени, човешкият организъм не ги разпознава като храна. Поради тази причина той ги отхвърля. Това води до глутенова непоносимост.

Вредата от пшеницата обаче не се изчерпва с това. Тя има висок гликемичен индекс (ГИ). ГИ определя степента, в която се покачва нивото на кръвната захар. Глюкозата е с ГИ 100, а останалите храни се определят в зависимост от нея. Бялото брашно е с ГИ 70. Това значи, че кръвната захар ще се повиши със 70% в следствие на консумацията на бяло брашно. Когато това се случи, панкреасът отделя голямо количество инсулин, което понижава нивото на глюкозата в кръвта. Понеже количеството на глюкозата е твърде много, една част от нея се натрупва в черния дроб и мускулите, но другата се съхранява под формата на мазнини в мастните тъкани. Ако целият този процес се повтаря многократно в продължение на години, това може да доведе до инсулинова резистентност, наричана още предиабетно състояние. Това е предпоставка за диабет и затлъстяване на органите – черва, черен дроб, сърце. Оттук вече произтичат други по-тежки заболявания, включително и сърдечно-съдови.

Доц. д-р Мария Папазова нееднократно е говорила за вредата от пшеницата в медийното пространство. В едно свое изказване тя споделя следния експеримент, целящ да докаже последствията от консумацията на пшеница: “ През 60-те години един доктор от Филаделфия прави следното: на една група шизофреници, без тяхно знание, се отнемат абсолютно всички пшенични изделия от храната. Никакво брашно. Никаква пшеница, под никаква форма. Само за 10 дни изчезват звуковите халюцинации, те стават адекватни и се вписват в ежедневието. Но експериментаторите отново вкарват пшеничните изделия – следва влошаване за 10 дни. Отново махат пшеницата – хората отново се подобряват. Опитът е правен многократно. „
Но вредата за организма не се корени само в пшеницата, а и в допълнителната обработка на зърното, преди да се превърне в брашно. То е изградено от три слоя – люспа, в която се съдържат много от полезните му съставки, като цинк, желязо, мед, витамин B, фибри; средна част, в която се съдържат основно въглехидрати; зародиш, в който има мазнини. При обработка, люспата и зародишът се отстраняват. Така остава само средният слой, който основно набавя на организма ни само празни калории. След това зърното се смила толкова фино, колкото ние никога не бихме могли да го сдъвчем. Това несъмнено улеснява приемането му от организма ни. Така хлябът се превръща в празни калории, лишени от фибри, които да контролират процеса на отделяне на инсулин.

Пълнозърнест хляб вместо бял

За да избегнат всичко това, потребителите все по-често предпочитат пълнозърнестия хляб. Разбира се, в него са запазени всички ценни съставки, съдържащи се в обвивката. Но написаното за пшеницата е общовалидно. Няма значение какъв е хлябът. Освен това много от производителите приготвят пълнозърнестия хляб от бяло брашно и добавени към него трици. Понякога бялото брашно представлява един много голям процент от общия състав. За да избегнете вредата от хляба и да се уверите в качеството на продукта, който купувате, задължително прочитайте ситните букви, с които е изписано съдържанието.

Лимецът като алтернатива

Лимецът съществува от хилядолетия. С него са се хранели някои от древните народи, зърна от него са намирани дори в тракийските гробници.
Напоследък все повече хора избират лимеца пред пшеницата. Причините за това са няколко. В него, както и в пшеницата, има глутен. Но нивата му са сравнително ниски, от една страна, а от друга, човешкият организъм не отхвърля този глутен, защото той е еволюирал през вековете заедно с него. Този пшеничен протеин не води до глутенова непоносимост, защото може да се усвоява. Но основната причина, поради която лимецът е предпочитан, е, че той не се поддава на обработка. Химическите средства не могат да повлияят нито растежа му, нито неговия добив. Той е една от останалите „чисти“ храни, които не нанасят вреда на организма. Дори напротив – полезен е със своите витамини (A, B, E), фибри, минерали (цинк, магнезий, фосфор) и белтъчини.