За лакомията и лекомислието

диетиИли какво и как да консумираме, за да изглеждаме добре и да сме здрави

Няма как да го отречем, пазарът е препълнен със стоки, които можем да пробваме, а заведенията непрекъснато бълват нови маркетингови стратегии, чрез които ни подканват да вкусим от разнообразните им блюда или специалитети. Какво се случва, ако осъзнаем, че поощряваме детето си да се храни от вредно детско меню заради една играчка? Или разберем, че голяма част от бързо натрупаните ни излишни килограми се дължи на прекомерната консумация на калорични и непитателни храни? Дали да продължим по същия път, махвайки с ръка, че „всичко е опасно“ или ще се замислим и ще променим културата си на хранене? Изборът е индивидуален, но ви съветвам да изберете втората опция. Тук са събрани някои малки съвети в тази насока.

Нека се откажем от вредните храни или поне да ограничим техния прием

Пържените картофки от големите вериги за бързо хранене, бургерите и другите на пръв поглед „апетитни“ ястия, които масово се предлагат, могат да навредят сериозно на здравословното ни състояние, а също така и на външния ни вид. В много от тях се използват нискокачествени продукти, някои с изтекъл срок на годност, заместители, консерванти. Да не говорим, че повечето се съхраняват зле и е възможно да хапнем и развалено месо, без да подозираме. Добре е да избягваме и заместителите на млечните продукти, които се продават на пазара (течните сметани, т.нар. бял саламурен продукт, който прилича на сирене и т.н). Все повече се говори и за белия хляб, продаван за стотинки, който е съчетание от консерванти и няма добра хранителна стойност. Хубаво е да ограничим консумацията си на подобни продукти до минимум и да бъдем прецизни, когато избираме храна за себе си и хората, на които държим. Пълнозърнест хляб, свежи зеленчуци и белтъчини с високо качество и доказан произход могат да заредят тялото ни с много повече витамини и енергия от вредните храни, които масово предпочитаме.

Да забравим за непрекъснатия прием на храна и късната вечеря

Много хора споделят, че когато са нервни или имат повече работа, обичат да си хапват нещо. Шоколад, ядки, чипс, отваряме пакетчето, за да забравим за стреса, но улисани в заниманията си, не обръщаме внимание на лакомията си, която непрекъснато надделява. Най-добре е да имаме 3 основни хранения и да забравим за междинните, но същевременно да не пренебрегваме приема на вода, която е изключително важна за организма. Друга, често допускана грешка, е гладуването цел ден, когато сме заети с работа или други задължения, и „наваксване“ на вечеря. Огромните порции храна часове преди лягане са сериозна грешка и излишно натоварват организма ни, който си трупа запаси. Така въпреки гладуването през целия ден, всичко, което приемем вечерта, се складира в нас под формата на излишни мазнини. Ако работим до късно, можем да се стараем да приемаме храна през деня, дори да сме на крак. Ядки, плодове, салати ще ни заситят достатъчно добре, за да не прекаляваме, когато вечеряме. Здравословно е да приемаме храна не по-късно от 19 часа, защото после организмът ни се настройва в режим за сън и по-трудно обработва приетите вещества.

Без значение дали сме слаби или пълни, за всички е еднакво важно да сме в добра форма и да сме здрави. При наличието на толкова много избор на пазара, е лекомислено да избираме най-вредните и опасни продукти. Нека не забравяме, че тялото ни е машинка и нейното гориво е храната. Нека то бъде качествено.

Светослава Хараламбова